| ПРОЦЕДУРА ПО ОБРАЗУВАНЕ И РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВЪЗПИТАТЕЛНО ДЕЛО |
 |
 |
 |
|
Законът за БППМН урежда 3 възможни хипотези за образуване на възпитателно дело. Съгласно чл. 16, ал. 1 това са случаите когато сигналът за ПП, извършени от малолетен или непълнолетен са получени от:
"Социално подпомагане", респ. Отделът за закрила на детето, съседи, учител, директор на училището, УКПППУ, педагогически съветник, директор на дом, където е настанено детето, НПО и други. В първите две хипотези (прокуратура или съд и полиция) образуването на възпитателно дело е задължително и безусловно. Това е така, защото в правомощията на прокуратурата е да реши дали да повдигне обвинение и да предаде на съд, или да се възползва от дадената в чл. 61 НК възможност (когато деянието е с ниска степен на обществена опасност и е извършено поради лекомислие и увлечение) да прекрати наказателното преследване - т. е. да погаси наказателното правоотношение между дееца и държавата и в съответствие с правило 11.2 от пекинските правила да изпрати преписката за решаване от МК. За да прекрати прокурорът преписката (или да предаде на съд - все едно) то следователно са били събрани необходимите доказателства, че лицето Х е извършило деянието У. Същото е и в случая, когато комисията е сезирана от полицията - обикновено това са случаите, когато извършителят е малолетен. В тези случаи в хода на полицейското производство е доказано, че лицето Х е извършило деянието У. Поради това, твърденията на прокуратурата (съда) или на полицията не се нуждаят от проверка. Не така стои въпросът в третата хипотеза - длъжностни лица и граждани. В тези случаи е необходимо да се извърши проверка относно това:
е необходима, за да бъдат предпазвани децата от злонамерено набедяване в извършване на криминални деяния, или в деяния, които са явно малозначителни. Проверката се извършва от двама обществени възпитатели, които не са членове на МКБППМН, определени от секретаря на МКБППМН. При необходимост може да се сезира началника на съответното РПУ или инспектора ДПС с искане за съдействие за извършване на проверката. Завеждане на сигнала И в трите случая секретарят на МК е длъжен да заведе получения сигнал. Завеждането става в нарочна описна книга, съдържаща следните графи: Виж приложение № 1
(прокурорската, съдебната) преписка;
че наличието на достатъчно данни за извършено деяние писменият доклад на извършилите проверката се изготвя в два екземпляра - единият се прилага към възпитателното дело, а другият се завежда в специална папка - приложение). Срокът за извършване на проверката по чл. 16, ал. 1, т. 3 (има ли или няма достатъчно данни за извършено деяние е 7-дневен. В случаите, когато проверката не установи достатъчно данни, или когато става дума за явно малозначително деяние, възпитателно дело не се образува. Полученият сигнал се прилага "Към дело" (К.Д.) и се съхранява в отделна папка. - номерът на заповедта на зам.-кмета - председател на МК, с която се определя съставът по чл. 11, ал. 2 за разглеждане на възпитателното дело, трите имена, професиите и образованието на председателя и членовете на състава по чл. 11, ал. 2. Впоследствие се нанасят и:
възпитателното дело;
члена на МК и на представителя на дирекцията "Социално подпомагане". Копия от докладите се завеждат в отделна папка, като най-отгоре на самия доклад се нанася номерът на възпитателното дело и поредния номер от описната книга, за да се знае за кое ВД се отнася съответния доклад; - номерът на писмото, с което са уведомени заинтересованите лица за образуването на ВД; - датата, на която заинтересованите лица са се запознали с материалите по ВД; - датата на разглеждане на делото, членовете на състава по чл. 16 и наложената мярка; - номерът, датата и съдържанието на решението на съда, с което се потвърждава мярката (или се налага друга мярка) в случаите, когато мярката бъде обжалвана. След завеждането на сигнала в първите две хипотези - (сигналът е получен от прокуратура или съд и полиция) и в случаите, когато проверката по третата хипотеза (длъжностни лица и граждани) установи наличието на достатъчно данни за извършеното деяние, секретарят на МК докладва писмено на председателя на МК. Към доклада се прилагат резултатите от проверката. Секретарят подготвя и представя на председателя на МК проект на заповед за определяне на тричленния състав по чл. 11, ал. 2, комуто се възлага разглеждането на възпитателното дело. Съгласно чл. 16, ал. 5, т. 1 изречение последно ВД се разглежда един месец след образуването му. Този срок започва да тече от момента на образуване на ВД. Самото образуване на ВД се извършва незабавно след влизане в сила на заповедта на председателя на МК, с която се определя съставът по чл. 11. Председателят на МК издава заповедта за определяне на състава и възлага на член на местната комисия, който не може да бъде член на състава по чл. 11, ал. 2 (съставът, който ще разглежда възпитателното дело) изготвянето на доклада по чл. 16, ал. 4, т. 2. Съдържанието на доклада е подробно описано в закона и в образец разработен от ЦКБППМН. Срокът за изготвяне на този доклад е 14 дни. В тези 14 дни, освен че се изготвя доклада, се прави и следното: - председател на състава, определен да разгледа ВД, може да бъде само правоспособен юрист. Същият незабавно проучва задълбочено всички материали по преписката, насрочва датата за разглеждането му, изготвя писмо (това може да бъде направено и от секретаря на комисията) с което уведомява заинтересованите лица - малолетния, непълнолетния, техните родители и дирекцията "Социално подпомагане": - за образуваното възпитателно дело; - за датата на неговото разглеждане; - правото им на доверен представител или адвокат; - за правото им да се запознаят с материалите по делото и изготвените доклади. Това право може да бъде упражнено едва след като се представят докладите на члена на местната комисия и на дирекцията "Социално подпомагане" - т. е. това може да стане едва във втората половина на едномесечния срок, визиран в чл. 16, ал. 5, т. 1. Този срок (срокът за разглеждане на делото) е 1 месец след образуването му. Този два пъти по-дълъг от досегашния срок е необходим: а) за изготвянето на доклада по чл. 16, ал. 4, т. 2; б) за уведомяване на заинтересованите лица; в) за евентуалното получаване от дирекция "Социално подпомагане на техен доклад - съгласно чл. 21, ал. 1, т. 15 от Закона за закрила на детето, дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител или предоставя доклад при всяко съдебно или административно производство, в което се засягат интересите на дете. - председателят на състава определя докладчик по делото, който подготвя цялата документация по възпитателното дело за неговото разглеждане. Междувременно, в рамките на 14-те дни, визирани в чл. 16, ал. 4, т. 2 определеният със заповед на председателя на МК член на местната комисия вече е изготвил доклада и го предава на председателя на състава. Председателят и членовете на състава следва да се запознаят с този доклад, както и с евентуалния доклад на дирекцията "Социално подпомагане" (съгласно Закона за закрила на детето, срокът и за този доклад също е 14 дни). След като се запознае с цялата документация (реално това е напълно възможно до 20-тия ден от образуване на възпитателното дело, председателят на състава предава всички материали по делото на определения от самия него докладчик по делото, за да бъде подготвено делото за разглеждане. Разбира се, предаването на материалите може да стане и по-рано. В рамките на останалите 14 дни до края на едномесечния срок, председателят на състава е длъжен да даде възможност на малолетния или непълнолетния, техните родители, адвокатът и довереният представител да се запознаят с всички материали по ВД. Това много прилича на запознаване с обвинителния акт и предявяването на обвинение, но разликата е концептуална - тук имаме извънсъдебно производство и боравим с извънсъдебни, алтернативни на наказанието мерки и способи на въздействие. Докладът по чл. 16 и докладът по чл. 21 от Закона за закрила на детето се прилагат към материалите по възпитателното дело. На практика това означава, че вече е събрано всичко по делото - сигналът, резултатите от проверката (ако е извършвана), докладът по чл. 16, който носи пълната информация за извършителя, за неговите особености, за семейната му среда, за степента на полаганите грижи от страна на родителите (последното е особено важно, с оглед евентуалното налагане на мярка на родителите по чл. 15), докладът на дирекция "Социално подпомагане". С окомплектоването на всички тези документи и със запознаването на заинтересованите лица с докладите приключва фазата на образуването на ВД. Тази фаза включва и подготовката на делото за разглеждане.
Процедура по разглеждане на ВД Законът за БППМН в чл. 19 урежда процедурата по разглеждането на ВД. За да се допусне разглеждането на ВД, законът предвижда като задължителна процесуална предпоставка присъствието на малолетния или непълнолетния и на негов родител или лице, което го замества. В чл. 49а е дадено легалното определение на това понятие - това са настойниците, попечителите и лицата, които полагат грижи за възпитанието на малолетния или непълнолетния - баби, дядовци, роднини, които реално фактически полагат грижите по отглеждане и възпитание. Законът предвижда, че ако някое от лицата, чието присъствие е задължително не се яви, председателят ще отложи делото. Ако обаче неявяването е по неуважителни причини, председателят на състава ще сезира МВР с искане за принудително довеждане на това лице. Законът допуска и по време на ВД да присъстват и лицата, които са извършили проверката по чл. 16, ал. 2 - т. е. тези лица, които след подадения сигнал от граждани или длъжностни лица са проверили налице ли са достатъчно данни за извършеното деяние и са констатирали наличието на тези данни. Тяхното присъствие не е задължително - те могат да присъстват, могат и да не присъстват, тъй като техните констатации са изразени в техния писмен доклад до секретаря на комисията. Възможността да присъстват на делото е предвидена с оглед евентуално изразяване устно пред състава на тези констатации. Съгласно чл. 15 от Закона за закрила на детето, както и във връзка с чл. 21 от същия закон, при всяко административно или съдебно производство, в което се засягат интереси на дете, дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, а при невъзможност представя доклад. Ето защо законът предвижда на ВД да присъства и представител на съответната дирекция "Социално подпомагане". Този текст е от голямо значение, като се има предвид необходимостта от защита на правата и законните интереси на малолетния и непълнолетния пред комисията в случаите, когато същият се яви без свой доверен представител и без адвокат. В тези случаи, правата и законните му интереси се защитават от представителя на дирекция "Социално подпомагане". За пръв път с промените в ЗБППМН от 2004 г. се предвижда възможност за адвокатска защита пред местната комисия. Предвидена е като възможност, а не като задължително условие, защото: Конституцията в чл. 57, изр. 2 предвижда възможността всеки български гражданин в държавните учреждения да се яви придружен от адвокат. Предвидено е именно като възможност, поради което не може в закона да бъде въведена като задължителност. Присъствието на адвокат не може да бъде задължително и по още една причина - адвокатската защита е задължителна само в наказателното производство - в производството на НПК. В случая след като прокурорът е погасил наказателното провоотношение прекратявайки делото и изпращайки го на местната комисия, то следователно вече сме извън сферата на наказателното право и наказателния процес.В случая няма наказателен процес по смисъла на НПК - няма страни - обвинение и защита, няма съд. Ето защо не е необходимо адвокатската защита да бъде задължителна. Комисиите не съдят, а извънсъдебно решават конфликта между детето и закона и пак извънсъдебно въздействат върху детето за промяна в поведението му. Възпитателното дело се разглежда задължително при закрити врата - т. е. не се допуска публика, както е обикновено в съдилищата. Всъщност, и в съда делото срещу непълнолетен също се разглежда при закрити врата. Има същностна разлика между "закрити врата" и "закрито съдебно заседание". При закритото заседание съдията е сам в кабинета си, чете делото и го решава, т. е. няма призовани лица, няма свидетели, няма прокурор, няма адвокат - всичко е само и единствено в папката пред съдията. При заседанието "при закрити врата" са налице и прокурорът, и адвокатът, и свидетелите, и съдийския състав. Единствено публика не се допуска. Предвидена е и възможност, когато председателят прецени, че би било в интерес на малолетния или непълнолетния да присъстват и други лица, същите да бъдат поканени. Това са специалисти - психолози, педагози, психиатри, учител, директор на училището в което учи М или Н, педагогическия съветник и други, които със своите професионални знания, опит, авторитет, с познаването на М или Н ще допринесат за избора на най-адекватната мярка и това ще бъде в най-добрия интерес на детето. Предвидена е и възможност да присъства и потърпевшият от извършената противообществена проява. Този способ е особено модерен сега в Англия - наричат го "възстановително правосъдие", "медиация" и т. н. Целта в срещата между потърпевшия и извършителя да допринесе за това, извършителят да почувства какво е причинил, а потърпевшият да преодолее страха си и негативизма към извършителя, правозащитната система и т. н. Най-модерните теории застъпват становището, че потърпевшият се чувства много изолиран и самият той има нужда от подкрепа за да преодолее стреса. Законът за БППМН е предвидил възможността от присъствие на потърпевшия с подобна цел - при налагане на мярката "задължение да се извини на пострадалия", самото извинение да не бъде формално, а да стане в присъствието на родителя, на адвоката, на другите лица с цел действително да се осмисли извършеното, а от друга страна потърпевшият също да "почувства" детето-извършител, да преосмисли онова, което се е случило, са осъзнае факторите и мотивите, довели до извършването на деянието.
Как протича самото заседание по разглеждане на ВД? Председателят на състава открива заседанието и първото нещо което прави е отново да обясни на М или Н правата му по ВД - да не дава обяснения, да не се признава за виновен, да посочва свидетели в своя полза. Това право на М или Н следва да му бъде съобщено още при уведомяването му за образуваното ВД. Защото тези свидетели в негова полза той (М или Н) трябва да си ги доведе и те да са там, да чакат отвън пред залата, в която се провежда разглеждането на ВД за да бъдат повикани. Това е смисълът на текста на чл. 20, ал. 4. В противен случай т. е. ако тези лица не присъстват, не са там и не чакат да ги повикат, законът не предвижда това да бъде основание за отлагане на делото. Председателят още веднъж разяснява извършеното деяние, което е предмет на разглеждане по ВД - в какво се състои, каква правна норма е нарушена, какви отрицателни последици са настъпили вследствие на извършването на деянието. След това председателят поканва М или Н, ако желае, да даде обяснения. Даването на обяснения е начин да се установи до голяма степен отношението на дееца към извършеното. Законовият текст е категоричен - М или Н ще даде обяснения само ако желае. Никой не може да го принуди да стори това. Категорична е и забраната малолетния или непълнолетния да бъдат принуждавани да се признават за виновни. Всичко това е с цел М или Н да не бъде травмиран, да не бъде принуждаван отново да изживява извършеното, да не го възпроизвежда пред чуждите хора, да не се насажда в съзнанието му комплексът, че той е "лошо дете", от което друго, освен лоши постъпки и престъпления не може да се очаква. Ако малолетният или непълнолетният реши да даде обяснения, да разкаже за случилото се, съставът е длъжен да го изслуша, и то да го изслуша докрай, а не да го прекъсне по средата, защото, примерно той повтаря вече казани неща. Възпроизвеждането на онова, което се е случило и особено обясненията, които М или Н дава на случилото се до голяма степен ще спомогнат от една страна за прецизно изясняване на мотивите, подбудите и факторите за извършеното (напр. може едва пред комисията да се установи наличието на съучастник, подбудител, помагач и пр., на данни, които ще спомогнат за разкриване на друго престъпление и т. н.), а от друга за правилния избор на възпитателната мярка. Обясненията на М или Н дават на състава възможност да преценят "с какво дете имат работа" за да прецизират своя подход към него. По принцип изслушването на М или Н би следвало да става в присъствието на родител. Самото разглеждане на ВД е предвидено да става задължително в присъствието на родител, именно с цел хуманно отношение към детето, предпазването му от последващи противоправни деяния и за да може по възможно най-безболезнения, най-подходящия за детската психика начин, в семейството, където детето по презумпция се чувства най-добре, да се започне ресоциализационната дейност. В случаите обаче, когато председателят на състава прецени, че не е в най-добрия интерес на детето да бъде изслушвано в присъствието на родителя (напр. от доклада по чл. 16 е видно, че именно родителите са го изпратили да краде, или да проституира, или, че са го малтретирали и има опасност пак да го малтретират, ако то посочи родителите си като подбудители, или ако има данни, че родителите сами са извършили престъпление, но детето пред тях няма да посмее да говори за това, то тогава председателят поканва родителите да излязат и да изчакат пред залата, докато бъде изслушано детето. След като бъде изслушан М или Н, председателят им дава възможност да задават въпроси и да посочват свидетели в своя полза - въпросът беше изяснен по-горе. Малолетният задава въпросите и посочва свидетели чрез своите родители, лицата, които ги заместват или чрез лицата, които защитават неговите права и законни интереси - адвокатът, довереният представител или, ако няма такива, чрез представителя на дирекция "Социално подпомагане". Непълнолетният - по същия начин, но той може и лично да упражни това свое право. Това право могат да упражнят и родителите на М или Н, лицата, които ги заместват и лицата, които защитават правата и законните интереси на М или Н пред комисията. След приключването с въпросите и след изслушването на свидетелите (които, отново следва да се подчертае, че трябва да са там, пред залата и да имат готовност да бъдат поканени пред състава), председателят на състава разпитва явилите се лица. Съставът проверява и всички представени по делото доказателствени материали - писмени и веществени. По българското право всяко съмнение се тълкува в полза на обвиняемия. Ето защо, ако съставът прецени, че делото не е изяснено от фактическа страна, че има съмнения в достоверността на някои факти или в показанията на някое от разпитаните лица, председателят отлага делото за събиране на допълнителни доказателства. Законът не указва определен срок за събиране на тези доказателства. В тази връзка следва да се даде един разумен срок, в който да е възможно събирането на тези доказателства и в същото време срокът не трябва да бъде много дълъг, за да не бъде извършена междувременно друга противообществена проява и за да не стане така, че докато се събират доказателствата непълнолетният да навърши пълнолетие. Ако прецени, че това би било в интерес на М или Н, председателят на състава дава думата и на поканените лица по чл. 19, ал. 5 - класния ръководител, психолог, педагогически съветник и пр. за изразяване на мнение. Изразеното мнение не ангажира състава, то цели да даде допълнителна информация с оглед взимане на най-адекватно за случая решение. След като изслуша всички (или по точно онези, на които е била дадена думата да се изкажат) съставът дава възможност на М или Н да изразят своето окончателно становище към извършеното деяние. Това много прилича на даване на последна дума на подсъдимия, но не е така - отново следва да се подчертае извънсъдебния характер на производството пред МК. От поведението на маловръстния, от неговите заключителни думи могат да се направят изводи доколко е осъзнал извършеното и причинените последици и на тази основа да се прецени необходимата мярка, нейната тежест и т. н. Нов момент в процедурата по разглеждане на ВД е, че налагането на мярка на родителите по чл. 15 става на самото заседание, на което се разглежда ВД. В тази връзка е необходимо още веднъж да се подчертае необходимостта от отговорно отношение и прецизен професионализъм при изготвянето на доклада по чл. 16 - докладът, който се изготвя от член на МК, който не може да бъде член на състава, разглеждащ ВД. Този доклад следва да се изработи много прецизно и задълбочено, а не да се претупва или към него да се подхожда формално. Защото именно този доклад и само той съгласно закона съдържа необходимата информация относно степента на полагане на грижи от страна на родителите. Местната комисия и нейната еманация - съставът, който разглежда ВД няма откъде другаде да установят дали родителите полагат грижи за детето, как го възпитават, подтикват ли го към криминално поведение и пр. Ето защо прецизността, професионализма при изготвянето и достоверността на информацията, съдържаща се в доклада е от изключително значение. Когато при разглеждането на ВД, както и когато от доклада стане ясно, че родителите (лицата, които ги заместват) не са полагали достатъчно грижи за детето, когато се установи, че тяхното поведение е допринесло за извършването на криминално деяние или най-малкото, родителите са дезинтересирани от поведението на детето си, съставът, който разглежда ВД им налага мярка по чл. 15. Решението за налагане на мярката по чл. 15 се оформя в писмен вид, отделно от решението за налагане на мярка на М или Н (разработена е бланка образец, както за оформяне на решението по чл. 13, така и за оформянето на решението в чл. 15). Родителите (лицата, които ги заместват) се санкционират заради нехайство по отношение на възпитанието, което са дали на детето си, заради това, че тяхното поведение е допринесло за извършването на противообществената проява. С други думи казано, родителите (лицата, които ги заместват) се санкционират на тяхно самостоятелно основание, което е различно от основанието за налагане възпитателна мярка на детето, но в същото време е във връзка с поведението на детето, налице е конекситет между поведението на родителя и поведението на детето. Затова законодателят е предвидил и обжалването на мярката по чл. 15 да става по реда на чл. 24 от Закона за БППМН - т. е. по реда, по който се обжалват мерките, които се налагат на малолетния или непълнолетния, а не по ЗАН, ЗАП или друг закон. В случая биха могли да се чуят възражения, че няма адвокат при налагане на мярката на родителя. Отговорът тук е: и при налагане на глоба по фиш от КАТ няма адвокат, и при налагане на глоба по административен ред пак няма адвокат. Съвсем друг е въпросът, че на основание чл. 56, изречение 2 от Конституцията родителите (лицата, които ги заместват) могат да се явяват придружени от адвокат във всяко учреждение, следователно и в местната комисия. Но производството пред МК не е наказателно. При налагането на глоба по административен ред също не присъства адвокат. Съвсем друго е, когато наложената глоба се обжалва. Ако родителите (лицата, които ги заместват) решат да обжалват мярката по чл. 15 пред районния съд, те могат да наемат адвокат за съдебното производство. Срокът, в който родителите могат да обжалват наложената им мярка по чл. 15 е 14 дни от датата на постановяване на решението на МК. Обжалването е пред районния съд. По време на разглеждането на ВД се води протокол от протоколчик. Протоколчикът се определя със заповед на кмета на общината за всяко ВД и не е член на състава, който разглежда ВД. Съдържанието на протокола е изчерпателно изброено в чл. 20, ал. 8.
Постановяване на решението на МК След като изслуша окончателното становище на М или Н относно извършеното деяние, съставът се оттегля на съвещание, където взима решение за налагане на мярка по чл. 13 (на детето) и /или/ по чл. 15 (на родителите или лицата, които ги заместват). При определянето на мярката се взимат предвид обстоятелствата визирани в чл. 21, ал. 1, както и информацията от доклада по чл. 16 (доклада, изготвен от члена на МК) и доклада по чл. 21 от Закона за закрила на детето (доклада от дирекция "Социално подпомагане" - ако, разбира се такъв е представен. На практика чл. 21, ал. 1 визира именно информацията от тези два доклада. Визираната в чл. 21, ал. 1 информация относно предишни прояви и налагани мерки и наказания, характера и тежестта на извършеното деяние, направен ли е опит за отстраняване на причинените вреди, мотивите и обстоятелствата, при които е извършено деянието, и други обстоятелства, които имат значение в конкретния случай се съдържа в документацията на секретаря на МК, при инспектора от ДПС, в прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство и следва да бъде подготвена предварително от докладчика по ВД и предоставена на състава. Следва да се има предвид и информацията от изказалите се лица по време на разглеждане на ВД. След като разгледа, обсъди и прецени всестранно всички обстоятелства, всички "за" и "против", всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства, съставът взима решение, с което:
мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13;
деяние е престъпление освен в случаите, когато непълнолетният е освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс; 4. прекратява възпитателното дело, когато установи, че не е извършена противообществена проява или че тя не е извършена от малолетния или от непълнолетния, или че извършеното деяние е явно незначително. Отново следва да се подчертае, че налагането на мярка на родителите (лицата, които ги заместват) по чл. 15 става на същото заседание, на което се разглежда ВД и се налага мярка по чл. 13. С обявяването на решението за налагане на мярката по чл. 15 председателят на състава информира родителите за правото им в 14-дневен срок от датата на постановяване на решението на МК да обжалват мярката пред районния съд. Решението (по-точно решенията, ако са две - по чл. 13 и чл. 15) на състава се изготвя в писмена форма с мотиви, подписва се от членовете на състава и се обявява на същото заседание. Особеното мнение на член от състава се мотивира писмено, подписва се от него и е неразделна част от решението. Копие от решението се връчва срещу подпис на заинтересованите лица. Председателят на състава уведомява заинтересованите лица за правото им в 14-дневен срок да обжалват решението с което се налагат мерките по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 10 и 12 - т. е. мерките, при които М или Н не се отделя от семейството пред районния съд. Председателят уведомява и родителите, ако им е наложена мярка по чл. 15 за правото им да обжалват пред районния съд. В случаите, когато решението на състава е с предложение до районния съд за налагане на мярка "настаняване в СПИ" или "настаняване във ВУИ", в срок от три дни секретарят на местната комисия изпраща възпитателното дело на районния съд. В този случай председателят на състава уведомява заинтересованите лица за правото им, ако районният съд наложи мярка "настаняване в СПИ" или "настаняване във ВУИ", да обжалват решението на този съд пред окръжния съд. Още нещо във връзка с налагането на мярка по отношение на родителите: Възможно е с решението на състава да се предложи на районния съд налагане на мярка "настаняване в СПИ" или "настаняване във ВУИ" по отношение на М или Н и мярка по чл. 15 спрямо родителите на М или Н (лицата, които ги заместват). В този случай родителят ще обжалва мярката по чл. 15 на свое самостоятелно основание в законоустановения 14-дневен срок, без значение кога районният съд ще разгледа делото за настаняване във ВУИ или СПИ, ще настани ли детето в СПИ или ВУИ, ще бъде ли обжалвано решението на районния съд пред окръжния и пр. Основанието на родителя е самостоятелно, то е различно от основанието на М или Н, въпреки наличието на конекситет между поведението на родителя и извършеното от детето. С това производството пред МК приключва. Какво става, когато заинтересованите лица обжалват наложената мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 10 и 12 - т. е. мерките, които М или Н не се отделя от семейството пред районния съд? В този случай районният съд образува дело и го насрочва за разглеждане в 14-дневен срок. Веднага след образуване на делото, съдът незабавно изисква и секретарят на местната комисия е длъжен незабавно да предостави на съда цялото възпитателно дело с всички материали по него. Процедурата пред съда е изчерпателно описана в чл. 24 от Закона за БППМН. Важно обстоятелство в случая е, че когато съдът разглежда жалбата се призовава и председателят на състава, наложил възпитателната мярка. Призоваването на председателя на състава има за цел да се защити и аргументира решението на комисията относно наложената мярка. Разбира се, съдът е в правото си да потвърди мярката, да я замени с друга, да изпрати делото на прокурора или да прекрати делото, ако пред съда се докаже, че М или Н не е извършил деянието. Решението на съда е окончателно. Препис от решението се изпраща на заинтересованите лица - М, Н, родители, лица, които ги заместват, лица, които защитават правата и законните интереси на М или Н, и на председателя на състава, наложил възпитателната мярка. Съдът връща на МК и цялото ВД за привеждане в изпълнение на влязлото в сила решение на съда. Решението на съда, с което се потвърждава мярката се прилага към материалите на така приключилото възпитателно дело.
Какво става, когато родителят (лицето, което го замества) обжалва мярка, наложена му по чл. 15 от ЗБППМН: Текстът на чл. 15, ал. 2 ясно указва, че обжалването на мярката става по ред на чл. 24 - т. е. процедурата е тази, която току-що беше изяснена. Тя е същата, каквато е при обжалването на мярка по чл. 13 (мярка, при която детето не се отделя от семейството). И в този случай районният съд ще образува дело и ще го насрочи за разглеждане в 14-дневен срок. Веднага след образуване на делото, съдът незабавно изисква и секретарят на местната комисия е длъжен незабавно да предостави на съда цялото възпитателно дело с всички материали по него. Процедурата пред съда е изчерпателно описана в чл. 24 от Закона за БППМН. И в този случай (когато съдът разглежда жалбата на родителя) се призовава и председателят на състава, наложил възпитателната мярка с цел да се защити и аргументира решението на комисията относно наложената мярка. И в този случай съдът е в правото си да потвърди мярката или да я замени с друга, да изпрати делото на прокурора, ако поведението на родителя съставлява престъпление или да прекрати делото, ако пред съда се докаже, че няма конекситет между поведението на родителя и деянието на М или Н. Решението на съда е окончателно. Препис от решението се изпраща на заинтересованите лица - в случая родителите или лицата, които ги заместват, лица, които защитават правата и законните интереси на родителите, (ако има такива), и на председателя на състава, наложил мярката по чл. 15. Съдът връща на МК и цялото ВД за привеждане в изпълнение на влязлото в сила решение на съда. Решението на съда, с което се потвърждава мярката се прилага към материалите на така приключилото възпитателно дело.
Какво става, когато съставът с решение предложи на районния съд да наложи мярка "настаняване в СПИ" или "настаняване във ВУИ"? Съдът образува дело в 14-дневен срок от постъпване на предложението на МК. В производството пред съда представител на МК не участва. Процедурата е подробно описана в чл. 24а от Закона за БППМН. Съдът може да уважи предложението на МК - т. е. наложи мярка настаняване в "СПИ" или настаняване "ВУИ", или да наложи друга мярка, ако прецени, че тези мерки са прекалено тежки за конкретния случай, или да изпрати материалите на прокурора или да прекрати делото, ако пред съда се докаже, че М или Н не е извършил деянието. В случай, че районният съд наложи мярка "настаняване в СПИ" или "настаняване във ВУИ", заинтересованите лица могат да обжалват тази мярка пред съответния окръжен съд. В случай, че те обжалват мярката, окръжният съд образува дело също в 14-дневен срок, но и тук, в производството пред окръжния съд няма участие и не се призовава представител на МК. Окръжният съд може да потвърди решението на районния съд, може да наложи друга мярка, може и да прекрати делото - хипотезите са изчерпателно изброени в чл. 24б, ал. 5 Решението на окръжния съд е окончателно. След произнасянето на окръжния съд, той (окръжният съд) връща делото, заедно с препис от решението за налагане на мярка "настаняване в СПИ" или "настаняване във ВУИ" на председателя на местната комисия за привеждане в изпълнение на решението на съда. При необходимост МК може да иска съдействие от органите на МВР за привеждане в изпълнение на решението на съда - в случай, че М или Н се укрива, или родителите възпрепятстват настаняването във ВУИ или СПИ и пр.
Участие на представител на МК в педагогическия съвет на ВУИ или СПИ във връзка с удължаване престоя на Н в тези училища. Съгласно чл. 30, ал. 4, ако Н желае, той може да остане във ВУИ ил СПИ след навършване на 18 години единствено с цел да завърши съответната образователна степен или професионална квалификация. Тази законова разпоредба е въведена, с цел да се даде възможност да се вземе диплом за завършено образование или сертификат за професионална квалификация, които ще дадат възможност на Н да се реализира на пазара на труда. Задължително условие в случая е писмено искане от Н да продължи престоя му в училището. Депозираното писмено искане не означава, че то ще бъде удовлетворено автоматично. В правото на педагогическия съвет към съответното ВУИ или СПИ е да реши дали да бъде продължен престоят на Н в училището или не. Новият момент е задължителното участие на член на МК, направила предложението за настаняване в СПИ или ВУИ в този педагогически съвет.
Участие на представител на МК в оценката на поведението на настанените във ВУИ и СПИ. Нов момент в закона (чл. 31) е, че се въвежда ежегодна оценка на поведението на настанените в СПИ и ВУИ. Този текст има за цел да даде възможност ежегодно да се преценява необходимо ли е престоят на М или Н в училището да продължава, или мярката "настаняване в СПИ" или "настаняване във ВУИ" е постигнала целта си - т. е. детето е осъзнало негативните страни на поведението си, започнало е да учи, да се отнася сериозно към обучението, преодоляло е нагласите за девиантно поведение и т. н. В този случай, ако целта на мярката е постигната, продължаването на престоя е не само безсмислено, но и вредно за детето. Ето защо е предвиден текст, който задължава педагогическия съвет на съответното СПИ или ВУИ всяка година да прави оценка на поведението на всеки един от учениците и на постигнатите резултати от възпитанието и обучението му. В заседанието на педагогическия съвет задължително участва и представител на МК, предложила мярката "настаняване в СПИ" или "настаняване във ВУИ" и представител на районната прокуратура. На заседанието се представя доклад на педагогическия съвет относно постигнатите резултати във възпитанието и обучението на М или Н, преодоляване на нагласите за девиантно поведение и пр. Целта на тази законова промяна е да се вземе и мнението на МК преди прекратяването на престоя и в същото време МК да се подготви за завръщането на детето - да съдейства при нужда за социална помощ, за устройване на работа, за определяне на обществен възпитател, който да поеме детето веднага след завръщането му и пр. Ако педагогическият съвет установи, че целите на наложената мярка са постигнати, въз основа на представения писмен доклад педагогическия съвет, местната комисия, предложила настаняването в СПИ или ВУИ, прави предложение пред районния съд по местонахождение на училището изпълнението на наложената мярка да бъде прекратено - това е нов момент в закона. Към предложението се прилага и цялото възпитателно дело. Районният съд по местонахождение на съответното СПИ или ВУИ се произнася в закрито заседание (т. е. съдията разглежда сам, еднолично в кабинета си без да призовава М, Н, родители, адвокат, доверен представител, представител на МК и пр.) с решение, с което или прекратява престоя, или оставя предложението за прекратяване на престоя без уважение. Решението е окончателно.
ПРОЦЕДУРИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ МЕРКИ ПО ЧЛ. 13, АЛ. 1 ЗБППМН
Всички мерки се обявяват на присъстващите от председателя на тричленния състав веднага след вземане на решението. Копие от решението се връчва срещу подпис на непълнолетния или на законните представители на малолетния, като им се изяснява правото и процедурите по обжалване на решението. 1. Мярката по чл. 1 "предупреждение" се обявява от председателя на състава пред всички присъстващи на възпитателното дело, като председателят на състава информира малолетния или непълнолетния за предвидените в закона по-тежки мерки, в случай на извършване на следващи противообществени прояви. В зависимост от конкретния случай, председателят на състава може да насочи маловръстния към център за социална превенция, консултативен кабинет или друг помощен орган на МК.
2. Мярката по т. 2 "задължаване да се извини на пострадалия" се осъществява веднага след обявяване на решението, ако на заседанието присъства потърпевшият. Ако потърпевшият не се яви на делото, в едноседмичен срок от приключването на възпитателното дело секретарят на МК организира среща между извършителя и потърпевшия. Срещата се провежда в присъствието на секретаря или упълномощен от него член на МКБППМН или обществен възпитател. За протичането на срещата присъстващият представител на МК съставя писмен доклад, който се прилага към материалите по ВД.
3. Мярката по т. 3 "задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението" се привежда в изпълнение за срок и по ред, определен от тричленния състав. Участието на маловръстния в тези консултации, обучения и програми и безплатно за него. В изпълнението на мярката се ангажират необходимите специалисти в общината или в помощните органи на съответната местна комисия - центрове за превенция и консултативни кабинети. Ако за прилагане на мярката са необходими финансови разходи, те следва да се поемат от средствата за дейност на местната комисия или от общинския бюджет. При наличие на възможност участието в консултации, обучения и програми може да бъде финансирано и от родителите на маловръстния. Съгласно чл. 10 от Закона за БППМН, местните комисии организират и координират социално превантивната дейност на територията на общината. Законът урежда и възможността това да става "при широкото съдействие на обществеността", както и възможността да бъдат привличани и юридически лица с нестопанска цел за изпълнение на определените в чл. 10, ал. 1 задачи на местните комисии. Доколкото една от тези задачи е привеждането в изпълнение на възпитателните мерки, няма правна пречка във връзка с привеждането в изпълнение местните комисии да възложат конкретното изпълнение на мярката "задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението" на юридическо лице с нестопанска цел (неправителствена организация). Самото възлагане може да стане на основата на сключено споразумение (протокол, договор) между местната комисия за БППМН, представлявана от нейния председател, който е зам.-кмет на общината и юридическото лице с нестопанска цел (НПО), представлявано от своя изпълнителен директор или председател. Преди да се сключи договора секретарят проучва компетентността на съответната НПО, както и дали има лиценз за упражняване на такава дейност. Съгласно Закона за задълженията и договорите (чл. 9) страните могат свободно да договарят, стига това да не противоречи на закона или на морала. Едно такова споразумение няма да противоречи на закона. Още по-малко то би противоречало на морала, тъй като има за цел предоставяне на определени знания, оказване на психологическа помощ, оказване на подкрепа за трудово и социално вграждане в обществото. Съгласно чл. 13, ал. 2 при констатирани повече от две отсъствия по неуважителни причини се уведомява секретарят на местната комисия за предприемане на необходимите последващи действия по чл. 13а ЗБППМН.
4. Изпълнението на мярката по т. 4 "поставяне под възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, със задължение за полагане на засилени грижи" се осъществява според конкретните мерки, определени от тричленния състав. При определянето на конкретните мерки за засилени грижи се взимат предвид информацията от докладите, предоставени на възпитателното дело, конкретните нужди на малолетния или непълнолетния, както и възпитателния потенциал на родителите или лицата, които ги заместват, емоционалната атмосфера в семейството, уменията за общуване с детето, материалните възможности на семейството и т. н. Определените от тричленния състав конкретни мерки за засилени грижи се изброяват изчерпателно в решението на състава, разгледал възпитателното дело. За конкретното изпълнение на посочените в решението на състава мерки за засилени грижи родителите или лицата, които ги заместват подписват декларация. Копие от подписания документ се прилага към материалите по възпитателното дело. Родителите могат да бъдат насочвани за консултиране от съответните помощни органи на МК - консултативни кабинети, превантивни центрове и пр. Председателят на състава информира родителите или лицата, които ги заместват, че при неизпълнение на ангажиментите по декларацията могат да им бъдат наложени мерки по чл. 25 от Закона за БППМН за неизпълнение решението на МК.
5. Мярката по т. 5 "поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател" се привежда в изпълнение и се контролира по реда, определен в Статута на обществения възпитател. Общественият възпитател задължително изготвя индивидуална програма за работа с маловръстния и родителите му, която представя в писмен вид на секретаря на МКБППМН.
6. Изпълнение на мерките по чл. 13, ал. 1, точки 6, 7 и 8: - т. 6 - "забрана на непълнолетния да посещава определени места и заведения";
- т. 7 - "забрана на непълнолетния да се среща и да установява контакти с определени лица";
- т. 8 - "забрана на непълнолетния да напуска настоящия си адрес". След влизане в сила на решението, с което се налагат забраните, секретарят на местната комисия незабавно уведомява писмено началника на съответното РПУ и инспектора ДПС за наложената мярка. Контролът по изпълнение на мерките, с които се налагат съответните забрани се възлага на инспектор ДПС със заповед на началника на съответното РПУ. След влизане в сила на решението, с което се налагат забраните, секретарят на местната комисия незабавно уведомява писмено непълнолетния и неговите родители или лицата, които ги заместват. За изпълнението на забраните да посещава определени места и заведения, да се среща с определени лица или да напуска настоящия си адрес, непълнолетният подписва декларация. Копие от декларацията се прилага към материалите по възпитателното дело. В 3-дневен срок от влизането в сила на решението, с което се налагат забраните, секретарят на местната комисия уведомява писмено собствениците (съдържатели, арендатори и пр.) на съответните места и заведения, както и лицата, срещите с които са забранени. Писменото уведомление съдържа и предупреждение, че при допускане на непълнолетния в съответните места или заведения, както и при опити за контакт с непълнолетния от страна на лицата, срещите с които са забранени, ще им бъдат наложени санкции по чл. 25 от Закона за БППМН. В контрола по изпълнението на мерките могат да бъдат ангажирани и районните полицейски инспектори. При установяване на неизпълнение на мерките инспекторът от детска педагогическа стая съставя протокол, подписан от двама свидетели (чл. 13, ал. 7 ЗБППМН), който се представя на началника на РПУ и секретаря на МКБППМН за последващи действия по чл. 13а от ЗБППМН. При важни и неотложни случаи - за явяване пред съдебен орган, за явяване на изпит, за заболяване и пр. следва да бъде уведомен секретарят на МК. При екстрени обстоятелства - напр. остро заболяване и пр. неизпълнението на мярката не следва да води след себе си по-тежка санкция.
7. Мярката по т. 9 "задължаване на непълнолетния да отстрани със свой труд причинената вреда, ако това е в неговите възможности " се привежда в изпълнение по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗБППМН в срок до 1 месец от влизането в сила на решението за налагане на тази мярка. Преди да започне изпълнението на мярката, непълнолетният се инструктира относно спазването на техниката за безопасност и охраната на труда от съответното длъжностно лице в общината. Охраната на труда на непълнолетния при изпълнение на мярката се осъществява от лицето, заинтересовано от отстраняване на причинената вреда. След приключване на работата се прави оценка на извършеното. В случай, че непълнолетният не изпълни мярката, се уведомява секретаря на съответната комисия.
8. Изпълнението на мярката по т. 10 "задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото" се осъществява по реда на чл. 13, ал. 10 ЗБППМН под контрола на обществен възпитател или на член на местната комисия, определени от секретаря на МКБППМН. Преди да започне изпълнението на мярката, непълнолетният се инструктира относно спазването на техниката за безопасност и охраната на труда от съответното длъжностно лице в общината. На инструктажа присъства и членът на местната комисия (общественият възпитател) на когото е възложен контролът по изпълнение на мярката. По време на изпълнение на мярката, охраната на труда на непълнолетният се осъществява от лицето, извършило инструктажа. При възникнала необходимост от разход на финансови средства, касаещи храненето, транспортирането или други потребности на маловръстния по време на изпълнение на мярката, те се поемат от средствата за дейност на местната комисия или от бюджета на общината. При наличие на подходящи условия, по преценка на секретаря на МКБППМН при извършването на конкретната работа може да участва и родител на непълнолетния, или лице, което го замества. Полагането на определеното количество труд в полза на обществото може да се осъществи и със съдействието на (или в) юридическо лице с нестопанска цел, ако са налице подходящи условия за това. За изпълнението на мярката може да се сключи споразумение (протокол, договор) между общината и юридическото лице с нестопанска цел. В този случай инструктажът по охрана на труда и спазване правилата на техника за безопасност, контролът върху спазване на тези правила, организацията на конкретното изпълнение на мярката, както контролът върху изпълнението се осъществява от юридическото лице с нестопанска цел. На инструктажа задължително присъства съответното длъжностно лице на общината.
9. Мярката по т. 11 "настаняване в социално-педагогически интернат" се осъществява по реда на Правилника за социално-педагогическите интернати. Целесъобразно е Местната комисия чрез секретаря или друг член на комисията или обществен възпитател да осъществява периодични контакти с маловръстния, настанен в СПИ, както и с родителите му или лицата, които ги заместват. Контактите с родителите са необходими и полезни с цел промяна на поведението и общуването им с маловръстния, както и за подготовката на родителите при завръщането на маловръстния след прекратяването на престоя му в СПИ.
10. Мярката по т. 12 "предупреждение за настаняване във ВУИ с изпитателен срок до 6 месеца" се обявява от председателя на състава пред всички присъстващи на възпитателното дело, като председателят на състава информира малолетния или непълнолетния, че при извършване на следваща противообществена проява, ще му бъде наложена най-тежката мярка по закона - "настаняване във ВУИ". Контролът по изпълнение на мярката се възлага от председателя на МКБППМН на инспектор от детската педагогическа стая и обществен възпитател, които ежемесечно информират писмено секретаря на местната комисия за поведението на малолетния или непълнолетния. Целесъобразно е тази мярка да се съчетае с мерките "задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението" или "поставяне под надзор на обществен възпитател". При извършване на нова противообществена проява се прилагат разпоредбите на чл. 13а ЗБППМН за прилагане на мярката по чл. 13, т. 13 - образува се ВД, разглежда се при спазване на процедурата по чл. 16 - чл. 21 и решението на комисията с предложение за настаняване във ВУИ се изпраща на съответния районен съд.
11. Мярката по т. 13 "настаняване във възпитателно училище-интернат", след като делото се върне от съда на местната комисия за привеждане в изпълнение на решението на съда се изпълнява по ред, определен от Правилника за възпитателните училища-интернати. Целесъобразно е местната комисия чрез секретаря, член на комисията или обществен възпитател да осъществява периодични контакти с маловръстния, настанен във ВУИ, както и с родителите или лицата, които ги заместват. Контактите с родителите са необходими и полезни с цел промяна на поведението и общуването им с маловръстния, както и за подготовката на родителите при завръщането на маловръстния след прекратяването на престоя му във ВУИ. ПРОЦЕДУРА ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ПО ЧЛ. 15 ЗБППМН
Съгласно ЗБППМН, след като съставът вземе решение за налагане на мярка по чл. 13 или чл. 15, председателят на състава обявява на присъстващите на делото наложената мярка и връчва срещу подпис на родителите или лицата, които ги заместват копие от решението. Председателят уведомява заинтересованите лица за възможността решението, с което е наложена мярка по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 3 да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред РС по реда чл. 24 ЗБППМН. •1. Изпълнение на мярката предупреждение (чл. 15, ал. 1, т.1) Председателят на тричленния състав обявява пред всички присъстващи на делото мярката. С тази мярка се обръща внимание на родителите или лицата, които ги заместват за недостатъчната отговорност и допуснати грешки при възпитанието на детето. В зависимост от конкретния случай и въз основа на събраната информация в докладите по чл. 16 ЗБППМН и чл. 25 ЗЗД и изразените становища на възпитателното дело, председателят посочва най-съществените грешки и предупреждава родителите или лицата, които ги заместват, че ако не настъпи промяна в отношението им към детето, във възпитателните грижи за него и съответно промяна в поведението на самото дете, спрямо тях ще бъдат приложени предвидените в закона по-тежки санкции. Секретарят на местната комисия сезира съответната дирекция "Социално подпомагане" с искане социален работник да наблюдава отблизо семейството и специално променено ли е отношението към детето и неговото възпитание за определен от състава срок и да информира МКБППМН за промените. Правните основания за искане на наблюдението се съдържат в чл. 19, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, както и в чл. 1, ал. 2; чл. 3, т. 2 и 3; чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, и 3 от Закона за закрила на детето. 2. Изпълнение на мярката "задължаване да посещава специално организирани беседи и консултации по въпросите на възпитанието" (чл. 15, ал. 1, т. 2) Мярката се изпълнява по ред, определен от тричленния състав. Въз основа на събраната информация в доклада по чл. 16 от ЗБППМН и чл. 25 от ЗЗД за пропуските и грешките при възпитанието на маловръстния, за това, че родителите социално и педагогически са занемарили детето си, или не притежават умения да възпитават детето си съставът определя формата, продължителността и мястото, където ще се провеждат съответните курсове, лектории и пр. Всяка МКБППМН следва на свое заседание да определи тези места, специалистите, на които ще бъде възложено провеждането на самото обучение. Помощните органи на МК - центровете за социална превенция и консултативните кабинети са особено полезни в изпълнение на тази мярка и те следва да поемат съответните функции да се ползват техните помещения, ако са подходящи за целта, да се ползват специалистите от тези центрове, особено ако центърът е в унверситетски град и може да се разчита на студенти от съответните специалности. С една дума, поради ограничения финансов ресурс на общините следва максимално да се използват всички ресурси от специалисти и материална база в общината. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗБППМН, в изпълнение на своите задачи МК могат да привличат юридически лица с нестопанска цел. Следователно, няма пречка изпълнението на тази мярка да бъде възложено на такива ЮЛ, които имат опит в тази област. Възлагането може да се извърши чрез сключване на споразумение (договор) между МК, представлявана от нейния председател (зам.-кмет) и ЮЛНЦ, представлявано от съответното лице с представителна власт (председател, изпълнителен директор и пр.) Законът за задълженията и договорите позволява на страните свободно да договарят, стига договореното да не противоречи на закона и морала. В случая няма такова противоречие. Преди да се сключи споразумението обаче, секретарят или упълномощеното от него лице задължително следва да проучи компетентността на тази неправителствена организация и дали тя има лиценз за осъществяването на такава дейност. С разпоредбата на чл. 8, ал. 1, б. "г" се откриват възможности за работа по програма в тази сфера. В зависимост от най-често допусканите пропуски и грешки във възпитанието на маловръстните, извършили противообществени прояви, МК следва да разработват и конкретни програми за работа с родителите. За успешното реализиране на мярката, изпълнителят на обучението информира секретаря на МК. Съгласно чл. 15, ал. 4 ЗБППМН, при констатирани повече от две отсъствия по неуважителни причини се уведомява секретаря на МК, който предприема мерки за прилагането на чл. 15а ЗБППМН - т. е. за налагане на по-тежка мярка. •2. Изпълнение на мярката глоба в размер от 50 до 1000 лева. Тази най-тежка мярка по отношение на родителите или лицата, които ги заместват се прилага, когато има достатъчно данни, че те системно са нарушавали родителските си задължения, когато маловръстният у бил системно лишаван от достатъчно грижи, както и в случаите, когато поведението на родителя не способства за нормалната социализация на детето и е предпоставка за извършването на противообществени прояви. Размерът на глобата се определя от тричленния състав в зависимост от степента на неполагане на грижи, от "приноса" на родителите за девиантното поведение на детето им, както и в зависимост от техния социален статус. Правни основания: Чл. 25 и чл. 25а от ЗБППМН. Съгласно последните промени на решение на МК се санкционира с глоба до 1000 лв. Именно решение, а не нареждане. Целта на промяната е решението на МК с което се налага мярката да бъде изпълнено. При неизпълнение се съставя акт. Актосъставител може да бъде председателят или секретарят на МК или друго, упълномощено от кмета лице. Наказателното постановление се издава от кмета. Съгласно чл. 38 ЗМСМА кметът е орган на изпълнителната власт в общината, а съгласно чл. 44 отговаря за опазването на обществения ред (т. 4) и може да възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите (т. 9). Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 8 той организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите. На основание чл. 44, ал. 2 в изпълнение на своите правомощия кметът издава заповеди. Следователно, налице са достатъчно законови основания кметът да наложи глобите по чл. 15 и чл. 25 ЗБППМН. Същото се отнася и до хипотезата, когато мярката "глоба" е заменена с "труд в полза на обществото", но родителят не изпълни така заменената мярка. В тази хипотеза следващата стъпка е съгласно разпоредбата на чл. 15а - налагане на по-тежка мярка - т. е. отново налагане на глоба, която не се заменя, а се изпълнява ефективно. По искане на заинтересованите лица председателят на състава може да замени глобата с полагане на труд в полза на обществото, но за не повече от 160 часа. Продължителността на полагания труд се съобразява с размера на глобата - т. е. ако е наложена глоба от 100 лв. се преценява съответно родител за какъв срок би могъл да изработи тези сто лева. В случая се има предвид квалификацията му за извършване на съответната работа. Извършваната работа, редът, начинът и времето за нейното извършване се определят от кмета на общината (района или кметството), като се вземат предвид възрастта, образованието, професията, здравословното състояние, работното време на родителя или лицето, което го замества и други обстоятелства, които имат значение за изпълнение на мярката. Преди да започне извършването на работата, лицето се инструктира от органа по безопасност и охрана на труда. След приключване на работата, определеното от кмета длъжностно лице уведомява секретаря на МКБППМН. При полагането на труд в полза на обществото, може да се сключи договор между общината и НПО, ако има възможност и подходящи условия за това. След приключване на работата НПО уведомява секретаря на МКБППМН.
|
