Дори непредубеденият, като прочете "противообществени прояви" ще си каже: "Това са тези, които се занимават с лошите деца" и ще направи прибързан и погрешен извод. Защото знайно е, че няма лоши деца, а лоши родители. Може да се говори за деца, които са в рискова група, деца от рискови семейства или деца, които живеят в рискова криминогенна среда, но това не значи, че това са лоши деца.

Докато се забавляват, без дори да подозират, че с поведението си може да навредят някому, децата могат да повредят чуждо имущество или да засегнат правата на дете или на възрастен. Някои в желанието си да изпъкнат пред връстниците си, се държат враждебно, насочват енергията си към агресия, към разрушаване или противозаконно отнемане на чужда собственост. Други смятат, че вече са достатъчно големи, за да правят каквото си искат и когато си искат, че са независими и могат сами да решават.

Често възрастни заблуждават деца и ги увличат в собствените си користни намерения и цели, за да ги оставят като мишена за закона, защото той, законът е по-мек за децата, тъй като се ръководи от тяхната незрелост и необходимост преди всичко от възпитание, а не от наказание.

За децата от нашата страна, както и за децата от целия Европейски съюз, до навършването на пълнолетие (най-често на осемнадесетгодишна възраст) законодателството отрежда привилегировано положение, когато се сблъскат с наказателния закон. Тогава се налага тези деца да се променят чрез възпитателни мерки така, че да могат да се адаптират към социалната среда и да продължат напред.

Воден от разбирането, че не наказателната репресия, а алтернативата на наказанието, осъществявана чрез мерки за социално и възпитателно въздействие биха повлияли по-силно на детето за промяна в поведението му, българският законодател е уредил превенцията и противодействието на детското асоциално поведение със специален закон - Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН). С този закон са регламентирани дейността и функциите на системата от:

• Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
• Местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
• Детски педагогически стаи;
• Социално-педагогически интернати и Възпитателни училища-интернати;
• Домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни.

Българският законодателен подход е в пълно съответствие с международните правни актове. Според Конвенцията на ООН за правата на детето, в случаите, когато това е подходящо, взимането на мерки по отношение на деца, нарушили закона трябва "да става без да се прибягва до съдебни процедури" (чл.40). Минималните стандартни правила на ООН за правораздаване при непълнолетните (Пекински правила) препоръчват т.н. отклоняване от наказателно правосъдие (правило 11). Според това правило полицията и прокуратурата трябва да имат правомощие да приключват случаите с ненавършили пълнолетие правонарушители "без прибягване до формално съдебно производство". Тези принципи стоят в основата на правната уредба на системата за превенция и противодействие на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в България.