ВЪПРОСИ КЪМ СЕКРЕТАРЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА КОМИСИЯ
Възможно ли е малолетни и непълнолетни, на които е образувано възпитателно дело, да бъдат настанявани в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни за периода до разглеждане на делото, тъй като не са изолирани случаите, когато в този период те извършват нови противообществени прояви? Това е особено необходимо в случаите, когато местната комисия е направила предложение до районния съд за налагане на възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 и т. 13.
В зададения въпрос са смесени два различни казуса: първият, когато е образувано възпитателно дело, но то още не е разгледано и вторият, когато делото не само е образувано, но и местната комисия се е произнесла с решение, с което предлага на районния съд настаняване във ВУИ или СПИ.
Законът за БППМН в чл. 35 ал. 1 урежда 4 хипотези на настаняване на малолетни и непълнолетни в домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, а именно:
-
на които не може да се установи постоянният и настоящият адрес;
-
заловени в скитничество, просия, проституция, злоупотреба алкохол, разпространение или употреба на наркотици или други упойващи вещества;
-
самоволно напуснали заведения за задължително възпитание или принудително лечение;
-
извършили противообществена проява и изпаднали в състояние на безнадзорност, което прави нецелесъобразно оставането им при родителите или при лицата, които ги заместват.
Законът не предвижда възможност в ДВНМН да се настаняват малолетни и непълнолетни, на които предстои разглеждане на възпитателно дело или произнасяне на съда за настаняване във ВУИ или СПИ. Дори да са извършили нова противообществена проява в този период, законът в чл. 35, ал. 1, т. "г" изисква кумулативно наличието и на още една предпоставка едновременно с това малолетният/непълнолетният да е изпаднал в състояние на безнадзорност, което прави нецелесъобразно оставането при родителите или лицата, които ги заместват.
Съвсем основателно законът за БППМН изключва възможността за настаняване на малолетни и непълнолетни в посочените от Вас случаи. В домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни режимът е ограничителен т. е. макар и да не са заведения за задържане под стража или лишаване от свобода, в тези заведения свободата на малолетния или непълнолетния е ограничена. Следователно настаняване преди произнасяне на комисията т.е. преди изобщо да е наложена възпитателна мярка би било правен абсурд. Възможността за извършване на противоообществена проява в периода до разглеждане на възпитателното дело не е основание за отделяне на детето от семейството му.
Дори и в случаите, когато комисията е разгледала възпитателно дело и е направила предложение до съда за настаняване във ВУИ или СПИ, настаняването в ДВНМН също е недопустимо. Съдът може да потвърди, но може и да отхвърли предложението и да наложи друга възпитателна мярка, при която детето не се отделя от семейството. Съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, както и съгласно Закона за БППМН, отделянето на детето от семейството е поставено в изключителна дискреция на съда. Ако малолетен или непълнолетен бъде настанен в ДВНМН преди произнасянето на съда, то това ще бъде грубо нарушение както на правата на детето, така и на закона. Само съдът може да отдели детето от семейството. Не съществуват никакви правни основания за настаняване в ДВНМН преди произнасянето на съда.
Настаняването на малолетен/непълнолетен в ДВНМНВ с цел ограничаване на възможността за извършване на нови противообществени прояви е неоправдано и от гледна точка на законовото изискване за ограниченото прилагане на мярката "задържане под стража" по отношение на непълнолетен. Категорична е разпоредбата на чл. 386, ал. 2 НПК по отношение на непълнолетни лица мярката за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи. Периодът до настаняване във ВУИ или СПИ и свързаната с това евентуална възможност от извършване на противообществена проява съвсем не е изключителен случай. Следователно, напълно неоправдано е подобно ограничаване на свободата на малолетния или непълнолетния.
В нашата местна комисия се получи прекратена прокурорска преписка с указания за образуване на възпитателно дело и налагане на възпитателна мярка. Обектът на кражбата беше с много ниска стойност, оставен от собственика си в една полуразрушена изоставена постройка. Извършителят на деянието го върна доброволно и изрази искреното си съжаление за стореното.
При разглеждане на възпитателното дело съставът по чл. 11, ал. 2 прецени, че деянието на непълнолетния е малозначително и на основание чл.21, ал.1, т.4 прекрати възпитателното дело, без да наложи възпитателна мярка. Прокуратурата изрази несъгласие с решението на местната комисия и продължи да настоява за налагане на възпитателна мярка. Длъжна ли е местната комисия да наложи възпитателна мярка в този случай?
Съгласно чл. 19 от ЗБППМН, местната комисия е длъжна да образува възпитателно дело, когато е сезирана от органите на прокуратурата, съда и полицията. Задължението за образуване на възпитателно дело обаче не означава задължение за налагане на възпитателна мярка. В изключителното правомощие на местната комисия е да наложи или да не наложи мярка. В правомощията на местната комисия е да откаже да наложи възпитателна мярка при наличие на предвидените в закона предпоставки - в случая явната незначителност на деянието. Вашата местна комисия е действала напълно законосъобразно.
|