ВЪПРОСИ КЪМ СЕКРЕТАРЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА КОМИСИЯ

Въз­мож­но ли е ма­ло­лет­ни и не­пъл­но­лет­ни, на ко­и­то е об­ра­зу­ва­но въз­пи­та­тел­но де­ло, да бъ­дат нас­та­ня­ва­ни в дом за вре­мен­но нас­та­ня­ва­не на ма­ло­лет­ни и не­пъл­но­лет­ни за пе­ри­о­да до раз­г­леж­да­не на де­ло­то, тъй ка­то не са изо­ли­ра­ни слу­ча­и­те, ко­га­то в то­зи пе­ри­од те из­вър­ш­ват но­ви про­ти­во­об­щес­т­ве­ни про­я­ви? То­ва е осо­бе­но не­об­хо­ди­мо в слу­ча­и­те, ко­га­то мес­т­на­та ко­ми­сия е нап­ра­ви­ла пред­ло­же­ние до ра­йон­ния съд за на­ла­га­не на въз­пи­та­тел­на мяр­ка по чл. 13, ал. 1, т. 11 и т. 13.

В за­да­де­ния въп­рос са сме­се­ни два раз­лич­ни ка­зу­са: пър­ви­ят, ко­га­то е об­ра­зу­ва­но въз­пи­та­тел­но де­ло, но то още не е раз­г­ле­да­но и вто­ри­ят, ко­га­то де­ло­то не са­мо е об­ра­зу­ва­но, но и мес­т­на­та ко­ми­сия се е про­из­нес­ла с ре­ше­ние, с ко­е­то пред­ла­га на ра­йон­ния съд нас­та­ня­ва­не във ВУИ или СПИ.

За­ко­нът за БППМН в чл. 35 ал. 1 уреж­да 4 хи­по­те­зи на нас­та­ня­ва­не на ма­ло­лет­ни и не­пъл­но­лет­ни в до­мо­ве­те за вре­мен­но нас­та­ня­ва­не на ма­ло­лет­ни и не­пъл­но­лет­ни, а имен­но:

• на ко­и­то не мо­же да се ус­та­но­ви пос­то­ян­ният и нас­то­я­щият ад­рес;

• за­ло­ве­ни в скит­ни­чес­т­во, про­сия, прос­ти­ту­ция, зло­у­пот­ре­ба ал­ко­хол, раз­п­рос­т­ра­не­ние или упот­ре­ба на нар­ко­ти­ци или дру­ги упой­ва­щи ве­щес­т­ва;

• са­мо­вол­но на­пус­на­ли за­ве­де­ния за за­дъл­жи­тел­но въз­пи­та­ние или при­ну­ди­тел­но ле­че­ние;

• из­вър­ши­ли про­ти­во­об­щес­т­ве­на про­я­ва и из­пад­на­ли в със­то­я­ние на без­над­зор­ност, ко­е­то пра­ви не­це­ле­съ­об­раз­но ос­та­ва­не­то им при ро­ди­те­ли­те или при ли­ца­та, ко­и­то ги за­мес­т­ват.

За­ко­нът не пред­виж­да въз­мож­ност в ДВНМН да се нас­та­ня­ват ма­ло­лет­ни и не­пъл­но­лет­ни, на ко­и­то пред­с­тои раз­г­леж­да­не на въз­пи­та­тел­но де­ло или про­из­на­ся­не на съ­да за нас­та­ня­ва­не във ВУИ или СПИ. До­ри да са из­вър­ши­ли но­ва про­ти­во­об­щес­т­ве­на про­я­ва в то­зи пе­ри­од, за­ко­нът в чл. 35, ал. 1, т. "г" изис­к­ва ку­му­ла­тив­но на­ли­чи­е­то и на още ед­на пред­пос­тав­ка ­ ед­нов­ре­мен­но с то­ва ма­ло­лет­ни­ят/не­пъл­но­лет­ни­ят да е из­пад­нал в със­то­я­ние на без­над­зор­ност, ко­е­то пра­ви не­це­ле­съ­об­раз­но ос­та­ва­не­то при ро­ди­те­ли­те или ли­ца­та, ко­и­то ги за­мес­т­ват.

Съв­сем ос­но­ва­тел­но за­ко­нът за БППМН из­к­люч­ва въз­мож­ност­та за нас­та­ня­ва­не на ма­ло­лет­ни и не­пъл­но­лет­ни в по­со­че­ни­те от Вас слу­чаи. В до­мо­ве­те за вре­мен­но нас­та­ня­ва­не на ма­ло­лет­ни и не­пъл­но­лет­ни ре­жи­мът е ог­ра­ни­чи­те­лен ­ т. е. ма­кар и да не са за­ве­де­ния за за­дър­жа­не под стра­жа или ли­ша­ва­не от сво­бо­да, в те­зи за­ве­де­ния сво­бо­да­та на ма­ло­лет­ния или не­пъл­но­лет­ния е ог­ра­ни­че­на. Сле­до­ва­тел­но нас­та­ня­ва­не пре­ди про­из­на­ся­не на ко­ми­си­я­та т.е. пре­ди изоб­що да е на­ло­же­на въз­пи­та­тел­на мяр­ка би би­ло пра­вен аб­сурд. Въз­мож­ност­та за из­вър­ш­ва­не на про­ти­во­о­об­щес­т­ве­на про­я­ва в пе­ри­о­да до раз­г­леж­да­не на въз­пи­та­тел­но­то де­ло не е ос­но­ва­ние за от­де­ля­не на де­те­то от се­мейс­т­во­то му.

До­ри и в слу­ча­и­те, ко­га­то ко­ми­си­я­та е раз­г­ле­да­ла въз­пи­та­тел­но де­ло и е нап­ра­ви­ла пред­ло­же­ние до съ­да за нас­та­ня­ва­не във ВУИ или СПИ, нас­та­ня­ва­не­то в ДВНМН съ­що е не­до­пус­ти­мо. Съ­дът мо­же да пот­вър­ди, но мо­же и да от­х­вър­ли пред­ло­же­ни­е­то и да на­ло­жи дру­га въз­пи­та­тел­на мяр­ка, при ко­я­то де­те­то не се от­де­ля от се­мейс­т­во­то. Съг­лас­но Кон­вен­ци­я­та на ООН за пра­ва­та на де­те­то, как­то и съг­лас­но За­ко­на за БППМН, от­де­ля­не­то на де­те­то от се­мейс­т­во­то е пос­та­ве­но в из­к­лю­чи­тел­на дис­к­ре­ция на съ­да. Ако ма­ло­ле­тен или не­пъл­но­ле­тен бъ­де нас­та­нен в ДВНМН пре­ди про­из­на­ся­не­то на съ­да, то то­ва ще бъ­де гру­бо на­ру­ше­ние как­то на пра­ва­та на де­те­то, та­ка и на за­ко­на. Са­мо съ­дът мо­же да от­де­ли де­те­то от се­мейс­т­во­то. Не съ­щес­т­ву­ват ни­как­ви прав­ни ос­но­ва­ния за нас­та­ня­ва­не в ДВНМН пре­ди про­из­на­ся­не­то на съ­да.

Нас­та­ня­ва­не­то на ма­ло­ле­тен/не­пъл­но­ле­тен в ДВНМНВ с цел ог­ра­ни­ча­ва­не на въз­мож­ност­та за из­вър­ш­ва­не на но­ви про­ти­во­об­щес­т­ве­ни про­я­ви е не­оп­рав­да­но и от глед­на точ­ка на за­ко­но­во­то изис­к­ва­не за ог­ра­ни­че­но­то при­ла­га­не на мяр­ка­та "за­дър­жа­не под стра­жа" по от­но­ше­ние на не­пъл­но­ле­тен. Ка­те­го­рич­на е раз­по­ред­ба­та на чл. 386, ал. 2 НПК ­ по от­но­ше­ние на не­пъл­но­лет­ни ли­ца мяр­ка­та за не­от­к­ло­не­ние за­дър­жа­не под стра­жа се взе­ма в из­к­лю­чи­тел­ни слу­чаи. Пе­ри­о­дът до нас­та­ня­ва­не във ВУИ или СПИ и свър­за­на­та с то­ва евен­ту­ал­на въз­мож­ност от из­вър­ш­ва­не на про­ти­во­об­щес­т­ве­на про­я­ва съв­сем не е из­к­лю­чи­те­лен слу­чай. Сле­до­ва­тел­но, на­пъл­но не­оп­рав­да­но е по­доб­но ог­ра­ни­ча­ва­не на сво­бо­да­та на ма­ло­лет­ния или не­пъл­но­лет­ния.

В на­ша­та мес­т­на ко­ми­сия се по­лу­чи прек­ра­те­на про­ку­рор­с­ка пре­пис­ка с ука­за­ния за об­ра­зу­ва­не на въз­пи­та­тел­но де­ло и на­ла­га­не на въз­пи­та­тел­на мяр­ка. Обек­тът на краж­ба­та бе­ше с мно­го нис­ка стой­ност, ос­та­вен от соб­с­т­ве­ни­ка си в ед­на по­лу­раз­ру­ше­на изос­та­ве­на пос­т­рой­ка. Из­вър­ши­те­лят на де­я­ни­е­то го вър­на доб­ро­вол­но и из­ра­зи ис­к­ре­но­то си съ­жа­ле­ние за сто­ре­но­то.

При раз­г­леж­да­не на въз­пи­та­тел­но­то де­ло със­та­вът по чл. 11, ал. 2 пре­це­ни, че де­я­ни­е­то на не­пъл­но­лет­ния е ма­лоз­на­чи­тел­но и на ос­но­ва­ние чл.21, ал.1, т.4 прек­ра­ти въз­пи­та­тел­но­то де­ло, без да на­ло­жи въз­пи­та­тел­на мяр­ка. Про­ку­ра­ту­ра­та из­ра­зи не­съг­ла­сие с ре­ше­ни­е­то на мес­т­на­та ко­ми­сия и про­дъл­жи да нас­то­я­ва за на­ла­га­не на въз­пи­та­тел­на мяр­ка. Длъж­на ли е мес­т­на­та ко­ми­сия да на­ло­жи въз­пи­та­тел­на мяр­ка в то­зи слу­чай?

Съг­лас­но чл. 19 от ЗБППМН, мес­т­на­та ко­ми­сия е длъж­на да об­ра­зу­ва въз­пи­та­тел­но де­ло, ко­га­то е се­зи­ра­на от ор­га­ни­те на про­ку­ра­ту­ра­та, съ­да и по­ли­ци­я­та. За­дъл­же­ни­е­то за об­ра­зу­ва­не на въз­пи­та­тел­но де­ло оба­че не оз­на­ча­ва за­дъл­же­ние за на­ла­га­не на въз­пи­та­тел­на мяр­ка. В из­к­лю­чи­тел­но­то пра­во­мо­щие на мес­т­на­та ко­ми­сия е да на­ло­жи или да не на­ло­жи мяр­ка. В пра­во­мо­щи­я­та на мес­т­на­та ко­ми­сия е да от­ка­же да на­ло­жи въз­пи­та­тел­на мяр­ка при на­ли­чие на пред­ви­де­ни­те в за­ко­на пред­пос­тав­ки - в слу­чая яв­на­та нез­на­чи­тел­ност на де­я­ни­е­то. Ва­ша­та мес­т­на ко­ми­сия е дейс­т­ва­ла на­пъл­но за­ко­но­съ­об­раз­но.